Бурният уикенд за израелците оставя Нетаняху с по-малко възможности от всякога

Те бяха синове, дъщери, братя и сестри на един народ. Нищо чудно, че откриването в събота на шестима заложници, убити в Газа, кипи кръвта на израелците.

Нацията се усеща на прага на огромна повратна точка.

Обхванати от разрастващи се митинги и профсъюзни стачки, идните седмици за Израел са непредвидими. Тези добре изпитани демократични принадлежности за смяна са сваляли държавни управления и преди, само че е най-добре да запомните, че министър-председателят Бенямин Нетаняху е извънреден политически оживял.

Дори в този момент Нетаняху и крайнодесните националистически членове на кабинета му работят за преустановяване на законните митинги и стачките посредством правосъдно предписание, което най-малко в кратковременен проект изглеждаше сполучливо.

Въпреки че резултатът е неразбираем, този бурен момент се натрупва с месеци.

Подтикнат от възходящо отчаяние, очаквайки Нетаняху да подписа договорка с Хамас за връщане вкъщи от Газа на останалите 101 заложници, в това число 35, за които се счита, че са мъртви, съгласно данни от чиновник на израелския министър-председател, Хамас, не е изненадващо, че наподобява има решаваща дума.

Неговият водач Яхя Синвар употребява всяка уязвимост на Нетаняху, която може да манипулира, най-мощната от които е уязвимостта към публичното мнение, до момента в който Израел се готви да означи годишнината от нападението на Хамас на 7 октомври, при което към 1200 израелци бяха убити и към 250 други бяха отвлечени и отведени до Газа.

Неговите ходове може да са изчислени, с цел да отслабят решимостта на Нетаняху и те имат предвидимо влияние.

За разлика от палестинците в Газа, израелците могат да се повдигнат, за да предизвикат тяхното водачество. Късно вечерните престрелки между протестиращите и властите в неделя на нормално свръхнатоварената осемлентова автомагистрала Аялон в Тел Авив бяха демонстрация на това.

Докато пламъци и гъст дим поглъщаха дървени палети и гуми по пътищата, гледах по какъв начин млад мъж със спрей със синя багра в ръка надраска известието си до министър-председателя с високи букви на крайпътната стена: „ Заложници или протест “.

Наблизо две тийнейджърки, говорещи на добре артикулиран британски, ми споделиха, че в никакъв случай преди не са били на митинг, само че гибелта на Голдбърг-Полин и петте други заложници ги е принудила да дойдат тази вечер.

Когато попитах дали считат, че митингите ще трансформират мнението на Нетаняху, без да пропуснат ритъма, и двамата ми споделиха, че се съмняват.

Това е въпрос, трогателен нацията, не на последно място тъй като надписите на стената тук са били неправилни и преди. За мнозина митингите и стачките покриват добре утъпкана почва, наклонена в интерес на държавното управление.

Дори общественото наказание на министъра на защитата Йоав Галант на преговорната тактичност на Нетаняху, наричайки го прочувствено „ срам “, преразглежда предходните разриви в държавното управление.

Миналата година Нетаняху уволни Галант заради разкъсване с държавното управление поради доста противоречиви правосъдни промени, преди да го назначи още веднъж скоро по-късно.

Разликата е, че в този момент Галант и страната водят няколко войни: Хамас на юг; неприятелски зложелател Хизбула на северната им граница; предполагаема терористична опасност на Западния бряг; да не приказваме за към момента неизплатена опасност за възмездие от Иран за убийството на водач на Хамас в Техеран преди месец.

Многостранните провокации на Нетаняху, както и с толкоз доста въртящи се плочи, се нуждаят от непрекъснато жонглиране. Неговият невиждан съдружен кабинет е обкръжен от крайнодесни националисти, министъра на сигурността Итмар Бен Гвир и министъра на финансите Безалел Смотрич.

Преди всички останали в непокорния му кабинет, те са двойката, която рутинно заплашва да разпадне обединението му, в случай че се счита, че той смекчава по отношение на Хамас. Те дължат голямото си въздействие на него и ще го изгубят, в случай че го смъкват.

Знаейки, че времето им в държавното управление може да е лимитирано, те концентрират въздействието си върху политики, като разширение на селища, които построяват лична база. Свалянето на Нетаняху би ги простреляло в крайници. Ето за какво те са в челните редици на прекъсването на стачките и митингите.

По време на митингите в неделя, до момента в който конна полиция насочваше мощните си коне към тълпите, мнозина им крещяха: „ Ние не сме против вас като обособена полиция, а единствено против вашия началник Бен Гвир. “

Мярка за евентуална смяна ще бъде какъв брой смели се усещат протестиращите срещу полицията, окуражена от правосъдните разпоредби, които Бен Гвир се пробва да разбие тях и профсъюзите.

Доколко обединени евентуално мощните синдикати в страната остават пред лицето на държавния напън да продължи страната да работи също ще покаже коя страна има импулса.

Летище " Бен Гурион " наподобява спря рано в понеделник, преди да възвърне полетните интервенции малко по-късно. Профсъюзите към този момент затвориха единствения огромен интернационален център на Израел по време на всеобщите стачки за правосъдна промяна предходната година.

Толкова доста е на салдото сега. Краткото видеообръщение на Нетаняху в неделя, в което упреква Хамас за гибелта на шестимата и прекратените договаряния за заложници, е показателно за напъните му да се скрие и да ограничи вредите за него.

Неговите несравними умения за политическо оцеляване са го задържали на поста посредством по-големи митинги преди и малцина ще са подготвени да се обзаложат, че в този момент ще хвърли кърпата. Въпросът е какъв брой дълго може да издържи?

Повече дни като неделя, с нацията в трескава пресечна точка на сърдечна болежка, отчаяние и яд, ще провокират Нетаняху както в никакъв случай до момента.

Той не се изправя единствено против нормалните си врагове, демократичната левица на страната, само че и в борба до гибел с водача на Хамас, който даде да се разбере, че е подготвен да се включи в моменти на невъобразима грубост, с цел да получи това, което желае иска.